Асен Василев фантазира, че със сливане на НАП и Агенция „Митници”, ще събере повече пари за бюджета. Наивно и некомпетентно
Автор: Стефан Антонов, " Гласове " Следвайте ни в Телеграм
Първият опит да се интегрират Национална агенция за приходите и Агенция „ Митници ” прави Симеон Дянков. Той не пробва да слее организациите, само че да обезпечи съвместен достъп до осведомителните системи, тъй че всяка от двете институции да разполага с информацията на сътрудниците си. Идеята е да не се усложнява работата на администрацията с нескончаеми публични информации. Този опит ще се запомни като „ стартирането на кабел “ сред Национална агенция за приходите и митниците. Беше съпроводен със свързване на всички касови апарати със системата на Национална агенция за приходите и всички казани за ракия - индустриални и селски - с митническите сървъри, с цел да се следи количеството създавани питиета. Системата се прилагаше също за производството на цигари и горива.
Опитът се провали, а за първите две години от обезпечаването на връзката сред данъчните и фискалните устройства, приходите не бяха задоволителни да покрият административните разноски, които бизнесът направи с цел да отговори на условията. При митниците фарсът беше толкоз нечовечен, че петилетка след Дянков откриваха, (тоест не откриваха в точния момент, каквато и да е причината) проблеми в този или оня данъчен склад и в дестилерията на един олигарх, който прекара повече от година в ареста.
След този първи опит, хрумвания за по цялостна интеграция са изплували и при ръководството на кабинета „ Орешарски “ и след реставрацията на Борисов – при второто и третото му държавни управления. Никога обаче не се е пристъпвало към опит за реализация.
За все по-оредяващата администрация, уплашена и напускана от читави експерти при всяко от електоралните раздавания на картите, в допълнение разбърквани със служебни държавни управления, подготовката на правна рамка за една бъдеща мегаагенция ще е изпитание от древен размер.
Създаването на общ закон, организационен устав, наредби, които да регистрират сливането на едни администрации и запазването на други, тъй като не всеки би имал право на достъп до европейската митническа система, да вземем за пример, ще би трябвало да почива на функционален разбор. Той би трябвало да уточни главните бизнес процеси, основните функционалности, потребностите от личен състав в централното ръководство из цялата страна. Такъв не е юридически и занапред следва да се сформира. Амбициозната цел на Асен Василев е да се случи до месец, след което да стартира законотворчеството.
Контекстът, в който се случва това е недоволството на Асен Василев от осъществяването на бюджета. Макар да съобщи тъкмо противоположното по време на брифинга на 20 февруари, малко са аргументите да му имаме вяра. През предходната година съществена причина за несъблюдение на бюджетните доходи в частта Данък добавена стойност от импорт беше ниското облагане на външната търговия. За някои това е било неприятна работа на митниците, която следи покупко-продажбите с трети страни и акцизните артикули, само че за други си беше естествено развиване на икономическия цикъл, отразяващо забавянето на световната и европейската стопанска система.
И в този момент идва февруари, виждат се Данък добавена стойност декларациите, вътрешнообщностните придобивания, износа и вноса към трети страни и чистите резултати са... Асен Василев сподели, че имало двуцифрен растеж на приходите към 19 февруари.
Кога в историята някой е мерил доход и ги е съпоставял към случаен ден на случаен месец. Затова се вършат засечки – към последни дни на всеки месец, с цел да приключат както приходните заявления, по този начин и настояванията за възобновяване на данъчен заем и най-после да са ясни чистите стойности.
Това, което отличава курсовете по бизнес администрация от класовете по мениджмънт е, че стратегиите се водят от хора, които имат визия от същинско ръководство, а не занимават студентите с органиграми на половин век и повече. В един сходен клас някогашен управител от знаменит конгломерат, един от тридесетте най-големи в света, мерени по пазарна капитализация преди да стартира цифровата гражданска война и един от стоте най-големи през днешния ден, описа, че компаниите от фамилията постоянно са натоварвани със задачата да бъдат измежду трите водещи в света. И в случай че някой отпадне от Топ 3, тъкмо неговият екип получава задача да изследва ще се преструктурира или ще се продава компанията.
И в случай че се вземе решение за преструктуриране, основните чиновници на всяко равнище се привикват. Обяснява им се, че предстоят тежки промени, само че на тях ще се разчита да движат смяната и в случай че устоят на напрежението в идващите две години, ще получат като бонус заплатите си за тези 24 месеца, умножени по две.
И в този момент си представете Асен Василев, възпитаникът от Харвард, който се е учил от най-хубавите, вместо да остави Павел Тонев, на който разчита, да бъде мотор на смяната в митницата, го лишава от власт и си го прибира като консултант. Как идващият овластен да бъде наставляван да прави смяната? Не се връзва. Всъщност, освобождението на Павел Тонев от поста шеф на Агенция „ Митници “ е единственото несъмнено нещо, случило се досега и бих планувал, че ще остане и последното.
Не, че не може да се напише законопроект за обединение на тези организации. Но с цел да бъде работещ и да не сътвори безпорядък, след формалното обединение, ще отнеме повече от година. Това са най-малко две държавни ротации, както и да го погледнем. Както споделя народът „ я камилата, я камиларя “.
Има и справедливи аргументи страната да не събира задоволително с цел да се устоя и при най-съвършената данъчна и митническа администрация, без значение под една шапка, или разграничени в две организации. Само в пенсионната система разноските са двойно повече от приходите.
На консолидирано равнище страната към този момент три години харчи повече от колкото събира в размер на три % по отношение на брутния вътрешен артикул. Експериментът да се изтупа чувала с цел да изпадне повече брашно стартира с ръководството на Симеон Дянков и продължава да се разиграва като спектакъл пред българското общество. И единствено тоталната деградация - интелектуална, експертна и морална на медиите и политическата класа - към момента не подвига паника, че освен това положение на бизнес средата и при тази данъчна система няма по какъв начин да се събират повече пари.
Каза ни го и Световната банка, която предишния четвъртък в разбор за обществените финанси помести графика, съгласно която след 20 години държавният дълг ще се утрои като отношение по отношение на Брутният вътрешен продукт, а към 2050 година към този момент ще гони 80%. Никакви томболи за касовите бележки, награди за размразяване на шеф или комшия както и последващи приумици, за които ни е оскъдно въображението, няма да покачат приходите до степен, че страната да стартира да си покрива разноските, в случай че не се стартират незабавни промени на обществения бранш. Да не приказваме, че построяването на човешки капитал в системите, които са основни с цел да обърнем демографските трендове, каквито са опазване на здравето, обучение, защита и сигурност, ще коства още доста пари.
В тези условия темпът на номиналния напредък на Брутният вътрешен продукт понижава. Имаме систематичен дефицит на средства и ни се споделя, че като се слеят приходните администрации ще се усъвършенства работата им и внезапно ще извадят десетки милиарди, крити до момента. Не на нас тези.
